Почитаме памет на Преподобния Павел Препрости

Св. Павел отначало живееше в едно село и се занимаваше със земеделие. Той беше незлобив човек, прост по характер и неук. Свърза се в съпружество с една жена, прекрасна по лице, но злообразна по ум и по характер, която дълго време прелюбодействаше тайно от него. Веднъж той се прибра от работа в своя дом и завари жена си да съгрешава с някакъв друг мъж. Но щом ги видя, вместо да се разгневи или да направи нещо подобно, св. Павел само се позасмя и каза на прелюбодея:
– Добре, добре, наистина – не ме е грижа. Но казвам ти пред Господа Иисуса: повече не искам да живея с нея! Ето, и тя нека е твоя, и децата отгледай! А аз отивам да стана монах.

Веднага остави всичко и излезе от дома. На никого нищо не разказа за станалото, нито изрече лоша дума за тази скверна жена, но си замълча и отиде в пустинята. Дойде при преподобни Антоний Велики и почука на вратата на килията му. Св. Антоний го попита:
– Какво искаш?
– Искам да стана монах – отвърна Павел.
Но преподобният отец видя, че той вече е човек на възраст, и му каза:
– Ти, старче, вече си почти на 60 години и не можеш да станеш монах! Но отиди в селото и работи с благодарност към Бога, защото няма да можеш да понесеш пустинножителските трудности и не ще изтърпиш бедствията.
– Отче – отговори Павел, – каквото ми кажеш, това ще направя!
Но св. Антоний сякаш не чу думите му и повтори:
– Казах ти, че си стар и не можеш да бъдеш монах. Върви си оттук! Ако пък търсиш монашество, иди в монастир: там има много братя, които могат да понесат твоята немощ. Аз тук живея сам и по пет дни нищо не ям: затова не можеш да живееш заедно с мен!
След тези думи той затвори вратата и три дни не излизаше от килията си заради стареца Павел – а той стоеше там и не си отиваше. На четвъртия ден св. Антоний отвори вратата и щом видя, че Павел не си е отишъл, отново взе да го гони.
– Отивай си оттук, старче – казваше му, – защо ме безпокоиш? Казах ти, че не можеш да останеш!
Но той отвърна:
– Дори да умра тук, няма да си отида.
Св. Антоний видя, че не е донесъл със себе си нито хляб, нито вода, и вече четвърти ден стои без храна. „Този старец – помисли си той, – като не е свикнал така дълго да пости, ще умре от глад и грехът ще тежи на моята душа“. Затова го прие и му каза:
– Можеш да се спасиш ако пребъдваш в послушание и вършиш това, което ти казвам.
– Всичко, което ми заповядаш, отче – отвърна Павел, – готов съм да го направя.
Тогава за да го изпита, св. Антоний му рече:
– Остани на това място и се моли докато дойда и ти донеса каквото ще работиш.
После влезе в пещерата и го остави, и цяла седмица не излезе при него, но тайно го гледаше през едно прозорче – и видя, че през цялото това време той стоеше денем и нощем на едно място неподвижен. Тогава излезе и му занесе палмови клонки, натопяваше ги във вода и му каза:
– Ето, старче, плети въже така, както ме виждаш мен да правя.
Павел се хвана на работа и до 3 часа след обяд успя да изплете с голям труд въже, дълго 15 лакти. (Лакът – мярка за дължина, равна на 46,2 см) Но св. Антоний, щом го видя, изрази недоволство и си даваше вид, че не одобрява работата му.
– Не си го изплел добре! – рече му. – Разплети го и отново го изплети.
А вече седми ден нищо не беше му давал да яде. Всичко това преподобният отец правеше за да изгони от себе си стареца, и мислеше, че няма да изтърпи и ще си отиде. Но когато видя, че той с голям труд разплиташе въжето и отново го плетеше, и въпреки че беше гладен и вече на години, не скърбеше, нито се смути, нито роптаеше, нито пък се ядоса, стана му жал за него и на залез слънце му каза:
– Старче, искаш ли да се нахраниш с малко хляб?
А Павел отвърна:
– Както ти искаш, отче.
От тези думи св. Антоний се умили, а и наистина бе достойно за удивление това, че Павел, макар и гладен, не бързаше с невъздържание към хляба, но предаваше себе си на волята на своя духовен наставник. Тогава те се нахраниха с малко хляб и вода, и благодариха на Бога.
Светият пустинник изпитваше Павел и в молитвата: по цели нощи не спяха, но пееха псалми и правеха много поклони. Обаче и в това Павел се показа търпелив и бодър.
Веднъж, когато се хранеха, св. Антоний му нареди да изяде повече хляб от себе си – съжаляваше го задето не е свикнал толкова много да пости. Но той му отвърна:
– Ако ти, отче, се храниш повече, тогава и аз ще се храня повече.
– За мен е достатъчно – каза св. Антоний,- защото съм монах.
– И за мен е достатъчно – отговори му тогава Павел, – защото и аз искам да стана монах.
Така този свят послушник вършеше всичко, каквото св. Антоний му заповядваше. Веднъж той му заповяда да ушие една дреха, но щом Павел я уши, каза му:
– Лошо си я ушил. Разпори я и отново я уший!
И когато отново бе ушита, пак му нареди да я разпори и да я ушие. Всичко това той правеше за да изпита неговото търпение и послушание. А св. Павел ни най-малко не започна да роптае, но с усърдие и старание вършеше това, което му е казано.
След известно време св. Антоний се убеди, че той във всичко е опитен, и му рече:
– В името на Господа Иисуса, ето, ти вече стана монах.
Заповяда му да живее отделно и устрои за него килия на разстояние от своята колкото четири пъти хвърлей камък. Така блаженият Павел започна да живее в своята килия в уединение, близо до св. Антоний, денем и нощем се трудеше в иноческите подвизи и преуспяваше от сила в сила. След известно време той получи от Бога власт над нечистите духове да ги изгонва и дар да лекува душевните и телесните недъзи на хората.
Веднъж при св. Антоний доведоха някакъв юноша, обхванат от много жесток бяс, който силно го измъчваше и хулеше Бога – това бе един от князете на тъмнината. Но преподобният отец каза:
– Не е по силите ми това дело, защото не съм получил от Бога власт над началниците на бесовете, но Павел простият има този дар.
Отиде заедно с тях при св. Павел и му рече:
– Авво Павле, изгони нечистия дух от този юноша, за да отиде юношата здрав в своя дом и да възхваля Бога.
– А ти, отче – попита го той, – защо не си го изгонил?
– Имам друга една важна работа – отвърна св. Антоний – и затова го доведох при теб.
След това остави бесноватия юноша при него и си отиде. А св. Павел се помоли на Бога, после се обърна към беса и му каза:
– Отец Антоний ти заповядва, дяволе, да излезеш!
Но дяволът отговори с отвратителен, подобен на кучешко лаене глас:
– Няма да изляза, всезлобен и лъжлив старче!
Св. Павел взе кожата, в която се обличаше, започна да го бие и му казваше:
– Излизай! Заповядва ти Антоний!
Но демонът не излизаше. Той пак му рече:
– Или ти излизай, или аз ще отида и ще кажа на Христа, и ще стане лошо за теб!
Но бесът започна да хули Христа и казваше:
– Няма да изляза!
Тогава св. Павел се разгневи на беса, и по пладне, когато в Египет слънцето изгаря като вавилонска пещ, се изкачи на една скала, застана неподвижен като стълб, отправи молитвения си вопъл към Христа и казваше:
– Иисусе Христе, Който си претърпял разпятие при Понтий Пилат! Ти виждаш, че няма да сляза от тази скала, дори и да умра, и няма да вкуся хляб, нито вода, докато не ме чуеш и не изгониш беса от този юноша.
При тези думи бесът веднага започна да вика:
– Отивам си! Отивам си! И не зная къде ще попадна.
Излезе и се преобрази в страшна змия, дълга 70 лакти, отиде на брега на Червено море и там потъна в морската дълбочина.
Така св. Павел със своята простота и смирение победи дявола. И наистина, малките бесове могат да бъдат изгонвани от хора, силни във вярата, а бесовските началници са побеждавани от смирените, какъвто бе и св. Павел.
Но този свят подвижник бе удостоен от Бога и с благодатния дар на прозорливост. Веднъж влезе в един монастир, застана пред църквата и гледаше кой с какви мисли влиза в Божия храм. По това време се отслужваше вечерня. Преподобният виждаше с духовните си очи как всички влизат със светли лица и просветени души, и с всеки от тях радостен вървеше и Ангелът Пазител. Но един от братята, който отиваше в църквата, беше с черно лице и помрачена душа, обкръжен от бесове, и всеки бяс го дърпаше към себе си. Неговият Ангел Пазител отдалеч го следваше и плачеше от скръб. От тази страшна гледка св. Павел се натъжи и горчиво заплака за погибелта на този брат – дори не влезе в църквата от мъка, но стоеше вън и плачеше.
Щом свърши богослужението, братята започнаха да излизат и бяха такива, каквито и влязоха – осияни от божествената светлина. Видя и онзи, който бе влязъл тъмен, но сега лицето му беше светло като на Ангел и благодатта на Светия Дух го осеняваше, а светият Ангел Пазител радостен го беше хванал за ръката. И само отдалеч се виждаше как бесът ридае и не може ни най-малко да се приближи. Каква радост изпита тогава блаженият, виждайки внезапната промяна към добро у този човек! Отиде при него и го спря, а междувременно около тях започнаха да се събират много от монастирските братя. Св. Павел пред всички разказа какво бе видял за него и го попита каква е причината за това негово обръщане към добро. А братът, като се видя изобличен от Божието откровение, пред всички изповяда делата си.
– Аз – каза той – съм голям грешник. Много години, дори и до днес живях в нечистота, но сега, като влязох в църквата, чух думите на св. пророк Исаия, или по-точно казано – на Бога, Който говори чрез него: „Умийте се, очистете се; премахнете лукавството от душите си пред Моите очи, престанете от вашите лукавства. Научете се да правите добро … И ако бъдат греховете ви като багрено, – като сняг ще ги избеля“ (Ис.1:16-18). Щом чух това, душата ми се умили, отвориха се моите духовни очи и познах своето окаянство и своята погибел. Тогава въздъхнах, обърнах се мислено към Бога и казах: „Господи, Ти си Бог и си дошъл в света за да спасиш грешниците, както и сега казваш чрез думите на Твоя пророк. Но извърши на дело това в мен, грешния. Ето, обещавам отсега нататък с Твоя помощ да не върша вече никакво зло, но се отричам от всяко беззаконие и отсега ще служа на Теб, Владико, с чистота на съвестта. Сам Ти ме приеми в покаяние и не отхвърляй мен, който Ти се покланям и прибягвам към Теб“. С тези обещания излязох от църквата и положих в сърцето си твърдо решение да не съгрешавам пред Бога.
Братята, щом чуха всичко това, удивиха се и с висок глас прославяха Бога, Който приема всеки, прибягващ към Него с покаяние.
Ето такава беше прозорливостта на св. Павел – той бе изпълнен с Божията благодат заради своята простота и незлобие. Кой е толкова приятен на Бога както незлобивият? „Незлобивите и праведните – казва Той чрез думите на светия Псалмопевец – се прилепяха към Мен“ (Пс.24:21) . Много години преживя преподобни Павел в своята простота, много чудеса извърши и с мир се прибра при Господа († в IV в.). И той, който беше прост и неук на земята, сега, на Небесата, е по-премъдър от всички „мъдреци“ на този свят и заедно с Херувимите съзерцава Христа – Божията сила и Божията премъдрост. Действително, истинската мъдрост е човек да се бои от Бога, на Него да благоугождава и да Му служи с простота в душата си и с незлобие в сърцето си.

Господи, по молитвите на Твоя угодник – препростия Павел – умъдри и нас в изпълнението на Твоите заповеди, и ни дай да придобием началото на премъдростта – Твоя страх. Дай ни чрез Твоя страх да се отклоняваме от злото, да вършим добро пред Теб и да се удостоим с Твоята милост во веки, Амин.