Св. Дионисий Ареопагит, епископ Атински, Апостол от 70-те

Dionysius Areopagita
Saint Denis l’Aréopagite

† около 96 година

Чества се на 3 октомври (16 октомври ст.стил)

Св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит бил родом от Атина, обърнат във вярата от Апостол Павел. Един от първенците на атинския съд-ареопаг, и, като се покръстил, проповядвал Христовата вяра.

Заедно с апостолите отишъл в Иерусалим за погребението на Богородица. После бил на проповед в Галия, Франция – в Париж. С двама свои ученици бил посечен в 96 година при император Дометиан.

Разказ на св. Дионисий за св. Карп и за двамата грешници

Св. Дионисий Ареопагит е написал едно послание до монах Демофил, който изгонил от църквата някакъв свещеник. В това послание Божият угодник го поучава на кротост и незлобие, и споменава следния случай:

„Когато бях в Крит – казва той, – прие ме в дома си блаженият Карп, (Паметта на св. апостол Карп от 70-те е на 26 май) ученикът на Св.Апостол Павел. Съвършен в добродетелта мъж, той притежаваше изключителна чистота на сърцето и беше способен да съзерцава Божествени откровения. Например, той не започваше да служи на Пречистите и Животворящи Тайни докато не види от небето Божествено видение. Сам този свят мъж ми разказа, че е бил наскърбен от някакъв езичник, а причината за скръбта му е била следната: езичникът откъснал от светата Църква един християнин и го подмамил в своето зловерие – заради това блаженият Карп твърде много скърбеше. При такова стечение на обстоятелствата той трябваше да прояви търпение и непрестанно да поучава отпадналия от вярата с полезни наставления, а споменатия езичник да побеждава със своята благост. И трябваше усърдно да се моли на Бога за двамата, за да обърне Бог отново към Своята света Църква онзи, който се е отклонил в нечестие, а ослепения от неверие да просвети със светлината на вярата.

Дотогава блаженият Карп никога не се беше проявявал като нетърпелив, а сега, не зная защо, твърде много се огорчи в душата си. Щом настъпи вечерта и наближи полунощ, той стана на молитва, понеже имаше обичай винаги да става в полунощ и да се моли. Стоеше на молитва, а душата му се разкъсваше от болка и се изпълваше с горчивината на скръбта заради споменатите двама души. Казваше си:

– Не е справедливо да живеят на земята беззаконни хора, които развращават правите Господни пътища.

Молеше Бога да падне върху тях огън от небето и безмилостно да прекрати живота и на двамата. В един момент, обаче, както се молеше на Господа с цялото си усърдие, внезапно къщата, в която стоеше, се потресе и се раздели отгоре на две. Струваше му се, че стои на двора, и върху него слезе от небето светъл огнен пламък. Погледна нагоре и видя небето отворено и Господ Иисус седящ, а около Него предстояха в човешки образ безчислено множество Ангели. Блаженият Карп много се удиви на това видение. После наведе поглед надолу и видя земята разтворена, а в нея – тъмна и дълбока пропаст: на края на тази пропаст стояха онези двама души, от които той се беше наскърбил и просеше от Бога тяхната гибел. Те стояха с умоляващ поглед, в голям страх и трепет, и вече всеки момент щяха да паднат в пропастта. А в дълбините на тази пропаст се извиваше една огромна страшна змия и скърцаше със зъби. Имаше и някакви други мъже, които биеха споменатите двама, блъскаха ги и ги влечаха към отвратителната змия. Карп гледаше онези, които го бяха наскърбили, гледаше как щяха да паднат в пропастта и щяха да бъдат погълнати от змията, и се успокояваше; и не толкова искаше да погледне към отворените небеса, и към Господа Иисуса, седящ в тях, колкото желанието и погледът му бяха насочени към погибелта на тези двама грешници. Пак тъгуваше и скърбеше задето не падат, и отново се молеше на Бога да паднат и да погинат. Но щом издигна поглед към небето, както и по-рано, видя, че Спасителят стана от Своя небесен престол, дойде при онези хора, които стояха на края на пропастта, и им подаде ръка за помощ. А Ангелите ги поеха, поддържаха ги и ги отвеждаха от пропастта. Тогава Господ Иисус се обърна към Карп и му каза:

– Ето, бий Ме! Готов съм заради спасението на хората отново да бъда разпнат, и с радост бих го сторил, само за това – за да възненавидят хората своите грехове. Но виж: дали е по-добре за човека да пребивава в пропастта заедно със змията, отколкото да живее с Бога и с Неговите благи и човеколюбиви Ангели?“

Този разказ св. Дионисий приведе в своето послание до споменатия монах Демофил, и не само него, но и нас поучава да не бъдем жестоки към съгрешаващите и да не се радваме на тяхната погибел, но да желаем тяхното изправление. Такива хора трябва да бъдат поучавани с любов и търпеливо да чакаме тяхното покаяние. За тях трябва усърдно да се молим на Бога, Който не желае смъртта на грешниците – Той Сам със Своята благост и милосърдие да ги отвърне от злото и да ги помилва. Защото Той обича праведните, милостив е и към каещите се грешници, и на Него подобава слава во веки, амин.